Хелоу, хелоу отново 😊

Ето ме и мен с моето непостоянно постване за пореден път. Знам, че не се прави така, но предпочитам да ви пиша когато имам какво да споделя, отколкото да пълня блога със статии, които не пораждат никакви емоции в мен, камо ли пък във вас.

Днес ще ви разказвам за Тел Авив. Миналата година разказах за първото си посещение там (можете да прочетете тук), и ето ме днес, 1 година по-късно с 2-ра част. Както споделих при предния си разказ, това, което ме води към тази интересна страна е моята работа. Този път обаче с колежките решихме да поостанем 2 дни и да усетим настроението на Тел Авив в извънработна атмосфера. Ами, велико е! Само присъствието на вълшебния плаж ми стига да се влюбя. И този път, както и миналият, продължавам да твърдя, че по-красив залез не съм виждала…

И така, моята история ще започне от петък, когато потеглихме от модерния Тел Авив към Йерусалим. В Израел работната седмица е от неделя до четвъртък, а петък и събота, когато е Шабат се почива. Петък е изключително интересен ден за опознаване на Йерусалим, тъй като има и огромен пазар преди шабат. Всички (ама буквално всички) са на пазара и се запасяват с всевъзможни вкусотии преди шабат, когато не могат да използват електричество. Ами храната е извънземна – халви, плодове, подправки, да не говорим за печивата и еднометровите тави с чийзкейк… Оставям ви снимков материал да се убедите и вие:

Отсега ви предупреждавам обаче, че ви трябват здрав дух и здраво тяло, за да оцелеете в тълпата. Блъскането е безскрупулно, а ако искате да се докопате до нещо в употреба влизат лакти, колене, торби и всякакви подръчни средства. Ние се разминахме само с един headshot с пликче и прегазване с пазарска чанта .

Старият град на Йерусалим е мястото, което туристи от цял свят искат да посетят. Стената около него е впечатляваща, а още по-впечатляващо е, че слиза на 40 метра под земята. Из града има няколко места къдет човек може да надникне и да види колко всъщност е дълбоко и мога да потвърдя, че определено ти става лошо като надникнеш. Разбрахме, че има и тур, който те превежда из тунелите под стената, но търсенето за него е голямо и се изисква предварителна резервация. Разрових се и намерих линк към такива турове ако имате интерес. 😊

За нас като православни хриситяни, най-впечатляващото място е църквата „Възкресение Христово“, където се помещава Божи гроб, както и камъкът където е било положено тялото на Христос след свалянето от кръста. Снимки нямам, защото не се чувствах ок да вадя телефон и да снимам на такова място, но мога да споделя, че мястото има силна енергия независимо дали сте религиозни или не. Аз не съм особено, но си тръгнах с пулсираща глава от там. След църквата посетихме Западната стена, известна като Стената на Плача. Местните не харесват това й наименоване, което се заражда поради силните емоции, които мястото поражда в някои от поклонниците. Стената също е особено място – заобиколен си от толкова много емоции, а същевременно туристите снимат с фотоапарати, което не ми допадна. Както можете да се досетите и от там снимки нямам.

След стария град беше време за обяд и попаднахме на мястото с най-вкусната храна, която съм яла в Израел ( а там всичко е доста вкусно!). Седнахме в Ishtabach, където специалитетът са ирански кроасано-подобни вкусотийки пълнени с различни меса по избор на клиента. Ние седяхме навън, но ако си намерите място вътре можете да гледате как обядът се приготвя пред очите ви. На дъното на хлебчето има намачкан картоф с куркума и подправки, който да попива сосовете от месото и да пази хлебчето хрупкаво. След това следва месната плънка, аз избрах брискет (бавно готвено телешко, което се делеше на конци), и за финал печен лук и чимичури сос. Това беше извънземно, но истинският герой беше гигантската чиния с хумус, която споделихме. По-вкусен, кремообразен и добре овкусен хумус не съм опитвала и ще го помня дълго! Ето ги и тях:

Прибирането ни от Йерусалим включваше спринт след автобус, дълга разходка до хотела поради липса на транспорт и студено фрапе по пътя. Когато си взехме куфарите от хотела се отправихме към Airbnb-то, което бяхме запазили. Едно ще ви посъветвам – ако попаднете на Chlenov Street (yes, that’s right ), взимайте си куфарите и дим да ви няма. Останахме там точно 10 минути и на 11-тата имахме резервация за нов апартамент и Uber on the way. Новото ни място беше доста по-прилично и на 5 минути от плажа. Посмяхме се, че всичките ни неволи са били повлияни от пълното лунно затъмнение и му се насладихме с по биричка на плажа 😊.

Последния ни ден мина в плажуване и изследване на хипстърските тел-авивски квартали. Бяхме съкрушени, че е събота и нищо не работи, защото шопингът щеше да е на ниво. Вечерта завършихме в Яфо, старият Тел Авив, където се оказа, че животът се пръска по шевовете, храната е невероятна, а коктейлите на ниво. Оставям още няколко блюда  и гледки :

Стана много дълъг пътепис, а се постарах да бъда кратка . Ако имате въпроси или препоръки съм на линия. Хубав уикенд и много летни приключения ви пожелавам! 

 

aboyanova